Солидарност - антагонизъм Да обичаш, да се възхищаваш, да се радваш,

Солидарност - антагонизъм

Да обичаш, да се възхищаваш, да се радваш, без да изпитваш предпочитание да притежаваш обекта на своята обич и удивление - ето на този миг обръща внимание Судзуки, когато съпоставя мостри от британската и японската лирика (Виж Първа глава). Наистина за актуалния човек не е елементарно да изживява наслада, която не е обвързвана с владеене. Въпреки това, сходно отношение не ни е изцяло непознато. Примерът, който Судзуки дава с цветето, нямаше да е годен, в случай че вместо да гледа цветето, пасажерът гледаше планина, морава или всичко друго, което не можем физически да вземем и да отнесем със себе си. Разбира се, доста или множеството хора няма да видят планината в действителност, а единствено клишето. Вместо да я съзерцават, те ще изискат да узнаят името и височината й, или ще изискат да я изкачат, да покорят някой връх, което е друга, скрита форма на владеене. Малцина са тези, които в действителност ще видят планината и ще й се любуват. Същото се отнася и за изкуството. Човек може да купи запис на музикално произведение в жанр, който харесва, с цел да има творбата, и може би болшинството от хората, които обичат изкуството, в действителност го „ употребяват “; само че единствено дребна част от хората са способни същински да се насладят на музиката или на творбата на изкуството, без да усетят никакъв вътрешен подтик да го „ имат “.

Най-добрият образец за духовна приятност, без желанието да притежаваш това, на което се радваш, може да се открие в междуличностните връзки. Един мъж и една жена могат да изпитат наслаждение от общуването си по разнообразни аргументи: на всеки един от двамата могат да му харесват настройката, усетът, концепциите, темпераментът или цялостната персона на другия. И единствено при тези, които непременно би трябвало да имат това, което харесват, такава взаимна наслада от общуването нормално се съпровожда от предпочитание за полово владеене. За хората, при които преобладаващата ориентировка е битийната, общуването с другия човек единствено по себе си е наслаждение и носи огромна наслада, и даже сътрудникът да е прелъстителен в полово отношение, напълно не е наложително, в случай че си послужим с езика на Тенисън, да изтръгнат цветето от земята, с цел да му се любуват

Ориентираните към владеене държат да притежават човека, който харесват или от който се възхищават. Това може да се забележи в връзките сред родители и деца, сред учители и възпитаници, както и сред другари. Рядко някой от сътрудниците се задоволява единствено с удоволствието да поддържа връзка с обичания човек; на множеството ни се желае да го запазим единствено за себе си и ревнуваме другите, които също демонстрират интерес към него. Всеки си търси сътрудник в живота, както морякът, претърпял корабокрушение - дъска, с цел да оцелее. Взаимоотношенията, учредени най-вече на правилото на притежанието, са тежки, обременени, белязани с спорове и ревнивост.

Най-общо основните детайли в връзките сред хора с притежателна ориентировка са съперничеството, антагонизмът и страхът. Антагонистичният детайл се корени в самата природа на сходни връзки. Ако притежанието е основа на чувството ми за идентичност, тъй като „ Аз съм това, което имам “, желанието да владея неизбежно провокира блян да получавам от ден на ден и повече. С други думи, алчността е натурален резултат от притежателната ориентировка. Алчност може да има както у скъперника, по този начин и у печалбаря, както у донжуана, по този начин и у нимфоманката. За каквото и да са алчни, алчните в никакъв случай не се „ насищат “.

За разлика от физиологичните потребности като глада да вземем за пример, които заради физиологията на тялото имат избрани точки на засищане, духовната лакомия - а всяка лакомия е духовна, даже да се задоволява посредством тялото - няма лимит на засищане, защото утоляването й не запълва вътрешната празнина, отегчението, самотата и депресията, които човек се стреми да преодолее посредством нея. Нещо повече, защото това, което човек има, може да му бъде отнето по един или различен метод, той се стреми да има повече, с цел да се подсигури против възможна заплаха. А щом всички желаят да имат повече, то всеки се опасява от нападателните планове на своя комшия да не му отнеме това, което има. За да предотврати сходни попълзновения против своята благосъстоятелност, човек е податлив да показва повече мощ и на собствен ред става нападателен. Освен това, колкото и огромно да е производството, в никакъв случай не ще успее да задоволи постоянно растящите желания и това наложително поражда съревнование и омраза сред индивидите, които се борят да получат повече богатства. Борбата ще продължи даже да се реализира положение на материално обилие и удовлетвореност, тъй като тези, които имат по-малко физическо здраве, сексапил, способности и гении, горчиво ще завиждат на хората, които имат повече.

Избрано от: „ Да имаш или да бъдеш “ (Дилемата на човешкия избор), Ерих Фром, ИК „ Кибеа “, 1996
Снимка: Ерих Зелигман Фром (1900-1980); psicoactiva.com